Ангел Ников

В РАЗГОВОР ЗА АТАНАС ДАЛЧЕВ

Изправи се и ръстът му вселената изпълни.
Как да го сгънем във века
и как да го премерим!
Човек, подобен нему -
да разговаря с богове и мълнии -
дали и в следващия век ще се намери?

1993 г.

ЕСЕН

Гората млъкна в дъжд и самота:
в помръкналите голи клони
секат светкавиците
студените камшици на дъжда.

ДЕН

И в детството ме плашеха със нощите.
Най-силно в нощите боли -
там се кръстосват блясъци и сънища.
И тишина. И тишина по дъното,
където се топи оловото на мозъка.
Там гаснат в страх цветята на любимата
и спомените парят тъй жестоко.

Ей утрото: земята е набъбнала…
Очакван ден, открий прозореца!
И тишината освети!

април 1998 г.

***
За мен са отредени делници
и делнична е радостта ми:
от въздуха, от крачките си пия сладост.
Нали е казано - живота ни е мелница.

А как не искам да изглеждам тъжен,
дори когато всичко ми е тъмно.
Обичам, ще обичам мръкването, съмването,
ако ви кажа друго - ще излъжа.

Живот от делници… А в мен са бурите -
простете, че говоря с тишината!
Тежи, горчи с товара си познатото:
лениви изгреви, мълчана диря.

Но не пред вас лекувам раните си.
И често се завръщам от изгнание…