Ангел Ников

ТЕКСТ ЗА НАЗИДАНИЕ

Часът да се простиш с останалите си неща
избра наклона и сега стои на прага.
Встрани да се измъкнеш няма как.
С прозорците зад теб, отсреща стражите,
над тях съдбата с дългото око на слънцето.
Измамно беше, а сега е още по-измамно
дори и утрото, в което все божествено си вярвал.

Най-злото изпитание в живота иде,
за да се взираш и гадаеш тайните му…

Другар на суетнята също често беше.
Красиво е, че красотата ще спаси света,
но ти спаси ли нея, и тя спаси ли тебе?
Признай си, щом не крие грях признанието.
А в младостта си беше честно храбър
и ти отиваше - стоеше на челото ти,
това е истината - не, не си измамен!
Измамното е нещото, в което вярваме.
Но накъде без него! То зад прага чака.

И, както ти прилича, както и до сега,
прости простимото и прекрачи в незнайното.

***
А неживяното клечи на прага като куче.
То постоянно има да оправя сметки, да вещае,
познава дните ми, от случай в случай тича;
другар на идното, на тайните ми.

Понякога ми иде да избягам вдън земята,
където е дълбоко, тъмно и студено.
Но то е кърлеж, впит в душата!
И да ми сочи пътя, все намира път у мене.

ВАЖНОТО!

Паметта ми е претъпкана с излишества,
както е претъпкано небето зимно.
Важното връз камък с кръв се пише,
в кърваво писмо до брат и до любима.

Другото е от веялка вятър -
постни думи, празни клетви.
Нещо като газене из блато.

Нещо като свобода без жертви!

***
Не видях дойде ли, но оттече
на живота младостта в пороя.
Зъзнат дните, озарени вечерите
в сънища неканени са мои.

Идат и отсядат тежки истини -
нищо друго, само тебе имам.
Пощади нестройните ми мисли,
опрости приетото за непростимо!