Люба Касърова

Люба Сплитекова Касърова, българска поетеса, е родена на 31.05. 1887 г. в град Солун. в семейството на професор Франтишек Сплитек - чех, преселник в България от 1883 г. Завършва гимназия в Пловдив. Учи в Пражката музикална академия и във Философския факултет на Карловия университет в Прага. След завръщането си в България активно популяризира чешката литература и култура в България - секретар на Софийската чешка-българска взаимност, редактира списанието на дружеството, изнася лекции, свързва се с чешки женски дружества, превежда творби на Божена Немцова, Каролина Светла, Елишка Краснохорска, Ф. Шалда, Карел Чапек и пише статии за тях. Публикува в списание „Хиперион”, „Завети”, „Мисъл”, в. „Литературен глас”, „Вестник на жената”, „Развигор”, „Славянска беседа” и други. Съпруга на книжаря Иван Касъров. Автор на поетичните книги „Люлякови люлки” (1930), „В съня на новороденото” (1932), „Птицата Феникс” (1933), „Гласове” (1937) и „Какво ми нашепва музиката” (1941), „Слънчев кръг” (1996). Член на СБП. Носител на чешко отличие на Женския орден на белия лъв (1937). Умира на 06.02. 1946 г. в град София.


Публикации:


Поезия:

ДЕВЕТАТА ВЪЛНА/ брой 47 януари 2013

КОМУ?/ брой 72 април 2015

СНЕЖИНКИ/ брой 78 ноември 2015

НЕСТИНАРСКИ ТАНЦ/ брой 101 декември 2017

НОЩ/ брой 104 март 2018


Публицистика:

Ф. Х. ШАЛДА/ брой 107 юни 2018

ЕДНА ПРИЯТЕЛКА НА БЪЛГАРИЯ/ брой 110 октомври 2018

КАРЕЛ ХИНЕК МАХА/ брой 111 ноември 2018


Преводи:

Виктор Дик - ПРОЗОРЕЦ/ брой 69 януари 2015

Ярослав Връхлицки - ЗА МАЛКО ОБИЧ/ брой 105 април 2018

Йозеф Хора - ЛЮБОВТА СИ ПАЗЕТЕ/ брой 105 април 2018


Критика за Люба Касърова:

НЕЖНА ГЛЪТКА СИНЯ ВОДА, ИЛИ ЗА РАННАТА ЖЕНСКА ЛИРИКА У НАС/ брой 30 юни 2011

„ГЛАСОВЕ”/ автор: Димитър Стоевски/ брой 111 ноември 2018