Люба Касърова

УРАВНЕНИЕ

На масата на учени:
математици, философи -
ще видиш струпани
безбройни
задачи с уравнения.

Най-сложното -
решаване по хилядите способи -
до днес не разрешено
и вечно старо,
и вечно ново
е:
Х + У + Z
е равно на човек.

Един поет -
и умен, и глупец -
му дава следното
решение:
Х е равно на стомах.
Стомахът е глад и хляб.
У - мозък.
А мозъкът - централа телефонна
със отговори и въпроси хиляди,
с прекъсвания и със връзки.
Z е равно на сърце.
Сърцето - дръзко
опъната антена над света,
опъната антена с вечен трепет.

И заключение:
стомах + мозък + сърце
е вечната загадка -
предавана от век на век,
неразрешена
и тайна -
в уравнението на
човек.

УМОРА

Днес пак ли съмна?…
Във сивото пространство -
угаснало -
изрязва времето
нов заветен кръг,
тъй както умореното сърце
изрязва бръчки по лицето.

И слънцето е безучастно там,
където
смехът и радостта
загубват своя път.

По циферблата на часовника
се нижат
като в броеница
еднаквите мъниста -
дни и нощи -
в безспирни часове
студени и сурови.

И времето тече…
Отвред
все съща песен,
беззвучна и невесела -
безплодие.

Като във стари плочи грамофонни
повтарят се със дрезгав глас
изтъркани мелодии.

ДАЛЕЧЕН ЗОВ

Да спра ли -
аз сянка зад сенките чужди?
И плахо да питам: сега накъде?

Светът е изпълнен с безбройни заблуди
и само борба ще ме в път изведе!

Дъхът ми гори,
сърцето ми стене…

Но ехо наследствено пее в кръвта:
Върви във света!
И новия свят ти създавай!
Раздавай
от свойте богатства
на новата младост -
живей с мъдростта!

Какво от това,
че някои не искат
с усмивка на свой да те спрат?
Че в тяхната мисъл
днес прилепи черни косят!

Ти в своята песен -
на новото -
вярвай!
В звездата й светла
и във кръвта…

Върви във света!
И нека обрулва мечта след мечта
пустинния, яростен вятър…

В стихията чувам далечния зов
за нова - човешка -
любов.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 7, бр. 270, 10 април 1935 г.