Люба Касърова

из едноименния цикъл, публикуван в книгата „Гласове”

ПРИВЕЧЕР

Сърце, в таз привечер благословена
ти забрави скръбта и болестта!
В неравния пулс на болните ти вени
неведомо днес бие радостта.

Виж разноцветните огньове във Вълтава
и корабите пълни със злато!
Край твоя бащин праг минават
и сочат родния, кристален дом.

Порадвай се на тази среща вярна,
тук мое би, че щастието бди.
Ти само протегни ръка със вяра,
вземи, додето лятото цъфти!

Ти не скърби, че твоята съдба нерада
с раздели вечно те гнети -
но знай, че който люби - много страда,
но е щастлив, че може да лети!

ВЪЛТАВА!

Вълтава!
Приспи ме с своята приспивна песен
и нека да изчезнат всички дни!
Да забравя
изминатия път невесел
и всичките злини.

Да бъде днес!
И само днес - не утре, вчера!
Дотегнаха измамите в света.
Да бъде ден!
Да бъде ден на радостта безмерна -
да бъде любовта!

НА КАРЛОВИЯ МОСТ

Вървя по Карловия мост и гледам
пленена статуите от гранит:
светци, царе и кулата, която нявга
била е на дворците боен щит.

Столетия са минали по него
и много слава, ужаси, борби…
Вълтава - вечният свидетел - с нега
се вслушва във човешките съдби.

От тук минавал ли си често, татко,
че в мойте стъпки твоите кънтят?
И плакал ли си за съдбата братска
на чехската и българска земя?

Аз зная, зная, че любов славянска
те е отвела на Балкана горд.
Че тук остави родина и майка
да станеш верен брат, учител, вожд.

Но виждам често в погледа ти странен
прикрита болка мълком да пълзи…
Тъй мойта баба - майка ти - потайно
въздишаше по тебе през сълзи!

Изминаха години делови и много
борби и труд за твоя идеал в тоз свят…
Днес тук, от моста на реката, кротко
благодаря за твоя бащински завет.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 10, бр. 362, 6.10.1937 г.