Люба Касърова

През ноемврий т. г. в Чехословашко литературни кръгове, печат и училища дадоха заслужена почит на паметта на най-големия си писател от 30-те год. на 19 в., на своя пръв велик поет, който приобщи чехската поезия към онази на големите европейски литератури.

Преди 90 год. в разцвета на своите 26 години, след кратко боледуване от възпаление в белите дробове умря Маха, който едва успя да подскаже в делото си гениалността на дарованието си.

Той остави две сбирки лирични стихотворения, няколко поеми, откъслечна проза в повести и няколко драматични опити.

Маха е човек на общочовечната любов от мерилото на Достоевски: всеки човек би обичал другия, ако би го разбирал, ако би могъл да надникне в него”, казва той. Божието дело е велико и хармонично, но проявите на живота, произходящи от извратената ни воля, са пълни с дисонанс.

Маха е скептик, но неговият песимизъм не е отрицание - той е болка на търсещата красота и щастие за всяка душа: „напразно се старая да намеря в човечеството съзвучието, което откривам във всички проявления на природата.”

Безграничната му любов към нея преминава в пантеизъм: „аз обичам, повече от обичам - аз се покорявам на Бога.”

За чехските поколения Маха е незабравимият творец на художествената поема „Май”, която увековечи името му.

Докогато любовният чар, в единение с красотата на месец май, ще затрогва душата на човека, преизпълнена с любовен копнеж, и мъка, и страдание - дотогава песента на Маха ще преминава от уста в уста като motto.

Бе късна вечер, първи май,
вечерен май, любовен час.

Поемата „Май” е „първата чехска поема, сътворена из кипящата пяна на духа, който цял се превива в съня, който иска и дава красота, но в красотата - пълно съдържание и напрежение на живота. Изкуството на словото тука добива живот и става отзвук на вътрешната драма.” (Мартен)

Наследството на Маха, поставено в няколко само книжки, премина почти върху всички поколения на родината му.

Встъпил смело сред спокойно идилизуващата патриотична поезия на 30-те г. Маха внесе преврат, както в поетичните замисли, така и в средствата.

И всички поколения след него се връщат към него. Двадесет години след излизането на поемата „Май” се образува литературна група „Маисти”, след четиридесет години се образува нова група „Други маисти”, след шестдесет години в К. Хлавачек се обажда най-младата генерация, която се вглъбява в духовното Махово наследство.

Нито „пролетарските” модернисти Волкер, Хора, Сайферт, Пиша и др. не отказват благородната маховска кръв, която в „Маринка” реалистично рисува мизерията на пролетарските среди.

Днес Маха принадлежи на всички, защото всички са синове на една земя, на която никой не е оставил, нито ще остави по възвишен завет; живот и дело посветени на „земята хубава, земя любима, на свойта люлка, на своя гроб и майка, едничка родина в наследство отредена.”

——————————

в. „Развигор”, г. 6, 18 декември 1926 г.