Люба Касърова

Най-бележитият представител на чехословашката литературна съвест, вдъхновеният писател, тънкият психолог-романист и поет - Ф. Х. Шалда в началото на април т. г. завърши своя земен път, на 70 години.

Пролетта го повика във вечните селения на отминалите вече негови скъпи приятели, каквито бяха в живота му големите чески писатели Ружена Свободова и Божена Бенешова, починала преди шест месеца.

През м. януарий т. г. в Прага чух неговата вдъхновена сказка по случай помена за Божена Бенешова.

Ф. Х. Шалда е основателят на съвременната ческа критика с нови изразни средства. Той умря като професор в университета. Неговото дело е многостранно: литературна история, критика, поезия, драма и роман.

Но предимно той е ценен като критик, с голяма ерудиция. Шалда не само внася насоките на французките естети и есеисти - Хенекен, Карлил, Ръскин - но има за образци майсторите като Балзак, Флобер, Достоевски.

Шалда смята за истински творец само този, който може да създаде дело „типично народно и общочовешко”. Той прониква с необикновеното разбиране в духа на творбата, за която пише, както и в душата на автора. Възгледите си изказва предимно във форма на есета.

„Само това, което е страст на душата, движение на волята и сърцето, има право да служи за материал на поезията и преценка на критиката, защото и поетът, и критикът са еднакво творци: първият си служи направо с живота, а вторият из пресъздадената му есенция”, казва той.

Със своя младенчески бунт, със своята дълбока интуиция и жажда по живот на нервите, кръвта, духовността - той отрича влиянието на разните течения: реализъм, натурализъм, новоромантизъм, сюрреализъм и др. и се втурва „в тъмния бяс на инстинктите”, за да намери в тях храна на духа си. Той не поставя писателя и художника като слуги на школата, той търси в тях дълбоката вечна драма на любовта и смъртта, на чувството и мисълта.

Основните въпроси на художествения си съд, Шалда отчасти разглежда в книгата си есета и медитации „Борби за утрешния ден”. Новото изкуство трябва „да върне властта и вечния дух” и „определи живота чрез законите на красотата и свободата”.

В книгата си „Душа и тяло” са събрани редица „портрети и медальони” - студии на чехски и чужди автори.

„Модерната чехска литература” е интересен опит за преценка на чехската литература от възраждането на чехския народ до днешно време. Голям брой студии остават още несъбрани в отделни книги.

Но много от тях Шалда е помествал в редактираното от него собствено списание „Бележник”, в което никой друг освен него не е помествал нито статии, нито други творби. Този факт е прекрасно доказателство за цената на неговото творчество, тъй широко търсено от читающата публика.

Той е единственият автор на цялото съдържание на списанието.

Писателската дейност на Шалда се кръстосва с критичната. Сякаш неговият дух е търсил из стъпалата на своето развитие и образци на поетична творба.

Част от стиховете му са събрани в сбирката „Дърво на страданието”. Усамотеният поет благодари на скъпото същество за искрените дарове.

В „Ироничен живот”, разкази, са дадени трагични типове, които живеят борбата на вътрешните „полутонове и полусветлини” с надмощието на „великото, цялото, абсолютното, божественото”.

Романът му „Работници и божии кукли” е любовен роман. В него той развива мисълта, че тези, които са се отказали от егоистичното, достигат до милостта да станат божии труженици, а всички останали са кукли.

С този си роман той доказа на неприятелите си, че „творец е този, който младее, който младее, когато другите стареят.” А тази младост е във великата любов.

Действието на драмата „Тълпи” е на „границата между изтока и запада, между вчерашния и днешния ден”. Тя е драма на социалната революция и на религиозния преврат.

Литературните опити на Шалда, като образци на най-новата обективно социална поезия, са героично дело в литературното творчество на новото време.

——————————

в. „Развигор”, г. 8, 13-24 април 1937 г.