Люба Касърова

НЕСТИНАРСКИ ТАНЦ

Ти кой си? - Брат верен, набожен,
за правда служител най-пръв?
На древен гадател ли носиш
в сърцето си буйната кръв?

Или на магия потайна
душата ти верен е роб? -
С видения светли оплела
зеници на своя отрок?

Ти кой си? Във шемет пристъпяш,
с икона, към светлата жар -
в пиянство велико ли служиш,
без болка, пред огнен олтар?

А огън обгаря нозете
ти боси. Неясни слова
устата ти - с тиха прокоба
към жадните устни мълвят.

Наоколо тъпани бият
при съскане глухо отвред,
очи вцепенени очакват
поличбата своя поред.

О, дай им надежди и радост,
не чуваш ли глухия зов?
Не виждаш ли мъката черна,
гадай им по светъл покров.

Кажи им, че Бог ги закриля
чрез своя послушен светец -
пред него моли се - от вяра
и радости свий им венец.

Кажи им, че жетва ще има,
навсякъде пълен, сит плод,
че всички ще бъдат имотни
и славни в човешкия род.

Кажи им, кажи, утеши ги,
че всеки ще има свой дял,
че огън и мъка са святи,
а вярата е без предел.

1929

ПЪТЕКА

Виж пътека сред клони и стволи,
тя отива нанейде без цел -
и над нея шуми листопад.
Тя на път не зове и не мами,
ала някой е минал несмел
и не ще се повърне назад.

Той сред сенките нощни из мрака
е потънал навеки натам
и в нищета е за подслон ридал!
О, сърцето ми знае тоз някой
и трепери само в есента,
и потъва в бездънна печал.

Той е призрака скръбен на мойта
безнадеждна и пуста любов,
над която шуми листопад.
Ето там се простират усоите,
но не чува той скръбния зов -
и не ще се повърне назад.

1930

ТИ, МИСЪЛ МОЯ…

През облаците слънчев стълб
над далнините пъстри пада,
а под омарата трептят
тревите в росните ливади.
Дъбравите стаени бдят,
заслушани във тишината
и тръпнат плодните поля,
погалени от бродник-вятър.

Отеква грохот на кола,
а дим от черната верига
на бягащия с писък влак
събужда долината тиха…
Събудена от своя сън,
отново чувам свойта мисъл,
където спомените виснат
и черни мисли ги косят.

Нима и тук не ще запреш,
ти, мисъл моя, ход безспирен?
Виж - аз съм цялата копнеж,
кънтящ върху вълшебна лира;
в Поемата велика - стон, -
във Словото велико - сричка
и във горящия небосклон -
трептяща багра сам-самичка.

1931