„ГЛАСОВЕ”

Димитър Стоевски

„Гласове”, стихосбирка от Люба Касърова, книгоиздателство „Хемус”, 1937

С трите си предишни сбирки - „Люлякови люлки”, „Птицата Феникс” и „В съня на новороденото” - Люба Касърова зае и утвърди едно свое място, редом с другите наши днешни поети; по широката пътека на българската песен, по която ясно и отдалече личат стъпките на вдъхновените й посестрими, ще останат и нейните.

Една рязка линия обаче отделя работите на миналото от тия, които поетесата ни поднася сега в новата си сбирка „Гласове”.

Жената и майката, обърнала взор към домашно огнище и челяд, и пилееща за тях съкровените трепети на своята душа, е затулена от човека, с неговия поглед през прозореца навън - към съдбата на людете и спусналите се над света сенки, които са обгърнали в хлад и нейната душа:

Училища? Къде са те?
Децата вече са работници…
И ужасът расте, расте,
за да покрие с мрак живота.

Ведрото чувство на тих дълг към радостно утвърдения живот е отстъпило мястото си на една умора, на едно болезнено и кошмарно разочарование, което е тъй дълбоко, че навява дори смут:

Днес пак ли съмва?…
В сивото пространство,
угаснало,
изрязва времето
нов безутешен кръг,
тъй както умореното сърце
изрязва бръчки по лицето.
И слънцето е безучастно там,
където
смехът и радостта
загубват своя път.

Така новият принос лирика на Люба Касърова се явява под знака на рефлексията, подчертана особено в циклите „Затворен път” и „Среща с човека” - ала рефлексия не преднамерена и тенденциозна, а дошла от горнилото на собствената несрета, от самотата на „безспирни часове, дни и нощи - студени и сурови”, от съзнанието, че „копнежите са счупено стъкло.”

Утешителното все пак е, че собствената лиха орис не е затъмнила съвсем погледа - една надежда продължава да пърха, защото накрай, в безизходността на съмненията, всякой намира едно място, дето „се срещат всички радости и всичките страдания”.

И тогава той може да каже:
Аз съм поет, пророк-вестител
и срещу мен видях смъртта.
Аз се заклех да пея в дните
на бяс за обич на света!…

——————————

в. „Огнище”, г. 1, бр. 3, ноември 1937 г.