ИЗ КУЛТУРНИТЕ ВРЪЗКИ МЕЖДУ ЧЕХОСЛОВАШКО И БЪЛГАРИЯ

Люба Касърова

Големият чехски пропагандатор на славянската взаимност и единение, писателят Емерих Чех, главен инспектор при чехословашкото министерство на железниците, преди месец навърши 65 години от рождението си и 40 години на плодна писателска дейност в областта на славянското опознаване.

Той е написал 14 тома оригинално творчество и студии и 50 тома преводи из славянските литератури - руска, полска, югославянска и българска, като прибавя към всеки превод литературен разбор на делото на автора.

Особен интерес в делото си проявява към хумора у славянските народи, проявен както в битовите песни и пословици, така и в художествената литература.

Превел е романа „Хоро” от А. Страшимиров, много откъслеци из „Бай Ганьо” от Алеко Константинов, стотици български народни пословици, които в най-скоро време ще излязат в големия му труд „Славянски пословици”. За този труд той разпределя материала си в няколко отдела: 1 - по азбучен ред; 2 - сравнение между чехските и останалите славянски пословици; 3 - хумора в славянските пословици.

В увода на тоя си труд той споменава, че българите в своята хилядогодишна култура са създали най-хубавите, мъдрите, правдивите пословици със силен хумор и философия.

Вън от тези трудове, писал е рецензии върху български пиеси , играни в прага, в „Умелецка Беседа” и статии в разни ежедневници за битовото изкуство на българите. Интересна е статията му в „Народни листи” - „Жената в българските пословици”.

Той е постоянен сътрудник и съредактор в големите чехски ежедневници и чрез списанията на чехословашките туристи, пропагандира българската природа.

Той е тъст на младия български писател Атанас Русев, възторжен и любящ родината си пропагандатор на културния живот и литература в Чехословашко. Чрез него г. Емерих Чех още повече ни обиква и всеки подходящ материал за делото му е с обич разработван.

Той навърши своите 65 г. при голяма бодрост, която е гаранция за много още благороден труд в опознаване на славянските народи и специално на нашия.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 8, бр. 308, 25.03.1936 г.