МАХАР
Историята на чехословашката литература в края на XIX ст. отбелязва три големи имена като представители на литературните насоки, които свързват поколението на прехода от 90-те години на м. ст. с днешното най-ново време.
Това са: Йозеф Сватоплут Махар - тълкувател на аналитичния реализъм, Антонин Сова - на синтетичния символизъм и Отокар Бржезина - на мистицизъма.
Разпаления и възроден поет реалист в края на столетието, който чувствува конфликта между личността и обществото, с жар се втурва в огъня на новите народно-социални движения, подбудени от неудовлетвореността на пробуждащите се маси.
И с прямота, нападателен критицизъм и полемика логично анализува и осъжда недъзите на времето си. Й. С. Махар още в своите първи творби осмива и бичува неравенствата, посредствеността и условностите.
Според него, призванието на поета е да бъде толкова поет, колкото социолог и политик. Възгледите му тенденциозно преминават към идеологията на социализъма.
Такава отсянка носи поезията в съчиненията му: „Тристиум Виндобона”, „Божи борци”, „Сатирикон”, „Голгота”, „Съвестта на вековете” и „Рим” - преведен на български от Ст. Чилингиров.
Но редом с книгите на строга логика и язвителна сатира, той дава няколко сбирки с нежно и еротично настроение: „Конфитеор”, „Три книги лирика”. Особено дълбоко осмислени са поемата „Магдалена” и „Тук би трябвало рози да цъфтят”.
И двете стихосбирки засягат проблемите на жената: нейната неудовлетвореност, нейното право на любов, нейната социална равноправност и негодувание от обидите, сипани върху нея през столетията.
Той е написал и няколко тома проза.
Литературното дело на почти 70 год. днес писател (роден 1864 г.) е завършено, идейните проблеми, сложени като цели, са логично разрешени, а формата постигнала художествена простота и свобода е естествен израз на духовната му консепция.
Писателят Махар е голям общественик и политик. Той е бил първия главен инспектор на чехословашките войски след обявяване на републиката и активен борец за свободата на народа си.
————————-
сп. „Българска мисъл”, брой № 05-06, 1933г. Заглавието е от редакцията.
