Люба Касърова

Покой - полето побеляло,
ни звук, ни стон, ни следи…
Сред вледените корали
духът на спомена трепти.

Летят, летят снежинки бели
във дишащите хлад тъми…
Дали с ръка ще ме погалиш
и спомниш жертвения миг?

Играйте вий, снежинки бели,
в нощта на моя свят копнеж,
преди да литнат мрачни хали
и вцепени сърцето скреж.

сп. „Илюстрация светлина”, г. 41, кн. 6-7, 1933 г.