Виктор Дик

превод от чешки: Люба Касърова

ПРОЗОРЕЦ

І.

Това не е прозореца на другите,
през който гледат някого отсреща.
Това не е прозореца, отдето в улици,
в площади би могло да се види нещо.

В кокетна поза да се спреш,
света да видиш и тебе той да види.
Тук виждаш само къс небе -
от сивото небе ти виждаш ивица.

И всичките, които мислят, страдат и умират -
остават тъй далеч, далеч…
Затвори ли съдбата зла прозорците ти вече -
прозорец друг на там открива.

ІІ.
Аз чувах дъждовния шум като звън.
В януарското утро бе тъмно навън.
Разхождах се в дългата, хладна келия
и виждах: път тъжен еднакъв се вие.
От влага студена сън смързнат видях,
но хора с тъп поглед, що някъде гледат
и чакат забрава да мине над тях.
Вали, все вали непрестанен дъжд - леден!
След капката капка във глината бие -
съдбата догонват безчетни съдби.

ІІІ.
През вашия прозорец, гледащ в калното небе -
отварям свой прозорец с моето небе.

ІV.
И щом прозореца открехнах -
лъч слънчев, светъл трепна.
Къде е мъката, притиснала сърцето?
Побързайте! Прозореца и вие отворете!

Стъклата замъглени пречат много,
през тях се чуват само стъпки тежки,
в лицата мъка нечовешка
и на загубените скърбен монолог.

А там - звъни в далечината - пее
над мъката изминатото време.
Щастливци, тез които с ясен поглед
стоят в открития прозорец!

ПОСЛАНИЕ

Като роса ще бъде песента ти чиста, свежа -
като на пролет цвят, като на птичка песен
и да ликува в нея твоят глас задавен.
Когато твоят дял е свършен и забравен -

без думи - влез във тишината свята,
тъй както птичката умирайки се скрива,
защото песента, която стене във сърцата,
тепърва в друга тишина сърцата ще опива.

в. „Литературен глас”, бр. 264, 27.02.1935 г.