ИЗ ПОЕМАТА „ВАРДАР”
ОДА НА ВАРДАР
Шар е издигнал белите вежди
и се заглежда в речния път.
Пеят вълните с благи надежди,
приказки чудни с обич мълвят.
Вардаре свиден, Вардаре!
Бързеи сбираш из планината,
бързи потоци из равнини -
стремглаво бързаш, къпеш земята,
гушиш се с нега във долини.
Вардаре бързи, Вардаре!
Тучните ниви са изкласили,
агънца вакли хрупат трева,
блеят овците с майчински грижи,
младо овчарче свири с кавал.
Вардаре, майчин Вардаре!
Макове бели, пъстри, червени
флагчета веят в твойто поле.
Пеят девойки бели, засмени,
слънцето светло, топло изгре.
Вардаре слънчев, Вардаре!
Гълъби бели бързо прелитат,
гуркат се леко в твойте води,
бели тополи стволи превиват,
листи отронват в твойте следи.
Вардаре бели, Вардаре!
Пее реката, пее и носи
бликнала радост, смях и сълзи
чак до Егея - близо до Солун -
всичко с тях в пътя ще ороси.
Вардаре росен, Вардаре!
Чуваш ли, чуваш: радост велика
с пяна прелива водния бряг.
Чувства, възторзи в людете бликат -
носи простора техния ек.
Вардаре пенест, Вардаре!
Пламнал е огън, свети в очите.
Вардар кипи днес в всички сърца.
Сбъдната вяра слави дедите,
кръстят се стари, млади и деца.
Вардаре славен, Вардаре!
——————————
СКОПИЕ - ПРОЛЕТ 1941
„Ало. Ало… Тук радио Скопие”
Възторжено задавен глас
по български говори днес -
за пръв път във свободния град.
И слушат се словата му
разнесени по целия свят.
И слушат го в страната му
чедата й в унес свят.
„Любими братя, всички бдете,
стълпени в градове, села
до свой високоговорител -
следите с трепет мощния глас.
„Изгря зора на свободата
над Македонската земя.
Отдавна чакана отплата
разпръсна слънчева позлата,
прокуди робската тъма.
„Ало. Ало. Говори Скопие:
ний българи сме с горда чест -
борбите славни тръпно помним,
чада сме ний на скъп завет…”
И сякаш ехо отзвучава
във български Пирин и Шар:
„Ний българи сме с чест и слава,
чада на Вардар - речния цар.”
——————————
в. „Литературен глас”, г. 14, бр. 534, 17.12.1941 г.
