ДЕВЕТАТА ВЪЛНА
В ляво сивосиня шир,
в дясно олово и мед във разляна сплав стопени,
а пред теб - вълни, вълни:
Първата - сребрист живак -
пада чувствена, солена, от нощта опиянена -
морна в своя близък край.
Втората - като кристал -
гладка и прозрачносветла, тъй приспивно те зове
във пригръдка от опал.
Сякаш в наниз от стрели
се надбягват други три към далечни брегове
във гонитба със делфин.
Шестата със гръб космат,
звяр за жертви стръвножаден, с ярост удря се в скалите,
гърчи се, реве със яд.
Други две - безброй стъкла
счупени след някой пир - хвърлят се в брега излишни,
пръснати като гердан.
А с деветата вълна,
с грива буйна, белоснежна кон лети неподкован,
с конник вихрен ураган.
В пясъка бразди вдълба,
чайките в брега подгони и след себе си остави
облак от дъждовен прах.
Как бих искала да съм
във оная бяла пяна… Коннико, не ще се скриеш
ти от моя звънък смях.
И във шеметна игра,
с тежко вино упоена, ще се смея и ще пея
на подводния кръчмар.
Морски сговор, Варна, април 1932, година ІХ., брой 4
