Люба Касърова

ANDANTE

Лятната нощ във покоя тих пада.
Сенки изгубени плахо трептят.
Сънните блянове - минала радост -
плахи светулки блуждаят в нощта.
Спомняш си всичко и сякаш живееш
в първите тръпки на нова любов -
нови предчувствия, тръпни копнежи -
всеки твой дъх е въздишка и зов.

В тази нощ грейнала песен тревожна
с звуци изпълни смълчани сърца.
В тихо Andante безсмъртния Моцарт
своята болка със нашата сля.
Хиляди етерни струни запяха
в този безумен и сладострастен миг,
хиляди светли надежди изгряха
с болка родени в предсмъртния миг…

Вик през столетия: Истина! Истина!
Вик през годините; Де си, любов?

Старата книга е отдавна прелистена…
Всеки твой дъх е въздишка и зов.

MENUETTE

В Лувр - в музея - ще видиш картина -
приказка светла - било преди век.
Трънен път в бедност по нея е минал,
но вечен е нейния светъл завет.

Невероятна легенда разказват
багрите пъстри в свила и злато,
белите къдри и накит брилянтен,
черния роял с високия стол.

Литнали детски ръце - пеперуди -
с нега погалили всички лица.
Блеснала феерия - звуците чудни
звъннали с обич във всички сърца.

Ето. Студените кукли във унес
тръпнат и пеят старинния танц.
Лъх се разнася от сити парфюми,
бавно жумят кринолините в такт.

Люлка спокойна в нощта се люлее -
тихо звучи, като в сън, менюет…
Пророчески пее във „Вълшебната флейта”
шестгодишният гений - творец и поет.

FINALE

Да пеем, както пеят птиците,
листата както шъпнат във гората,
тъй както във полето свири вятъра
и струите пенливи плискат във реката!

Да чуваш тайната и воплите
на дните и на времето….
Къде сте, вие, титаните?
Елате да ни стоплите!

Да бъдеш проповедник на добро и истина,
във техния възход ти сам да си повярвал…
И в ритъма на жаждата на живите и идните -
пророк да бъдеш на победата!

И сякаш Бог, и сякаш, че Юпитер
стои сред разрушения и неравенства
като върховен победител -
и дига знамето на обич и на правдата!

——————————

в. „Литературен глас”, г. 7, бр. 249, 14. 11. 1934 г.