Люба Касърова

Поете,
кому ти пееш песента си?

На тези ли, които в небесата
са изградили слънчев замък?
На тези ли, които във сърцата
запалили са вихрен пламък?

На тези ли, в които глас и жажда
се гърчат във стомаха празен?
На тези ли, в които се заражда
за отмъщение кошмар омразен?

Поете,
кому ти пееш свойта песен?

Когато само за хляб пресен,
за топла и сърдечна дума,
за работа и мир човечен
край тебе милионите жадуват?

—————————–

в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 408, 08.11.1938 г.