Отокар Фишер

превод: Люба Касърова

НАДПИС

Живея аз - а сякаш е последня таз година!
Тук, под прозорците е гробището снежно.
Със стихове в ръце - аз сам, по пътя си изминат,
прегръщам слънцето, небето и жените все по-нежно.

В деня, когато от софрата ме повикат -
нектара недопит във чашата ми ще остане
със белия лист, на който надпис съм оставил
за пътя ми, за работата ми любима.

Във стиховете до последен дъх аз ще бленувам
и ще ги дялам и копнея страстно…
А ако искате след мойте дни да бъда аз прославен -
чрез мен света любете - света обичан и сънуван.

БЕЗДНИ

Аз чух гласа на хаотични дълбини
в три бездни на морета, раси и жени.

Не знам познах ли някоя по своя път,
но знам, че всички в мен ведно шумят.

Мен може би замайват шумните вълни
на трите дълбини: морета, раси и жени.

А, може би, не спрял до никоя от тях -
аз, сякаш призрак, някъде летя.

Но в словото ми болка бие на вълни
за тез три бездни, три стихии - дълбини!