Люба Касърова

Ти не скърби, сърце,
а само вярвай!
Ще дойде ден,
когато със своите ръце
ще осезаеш
новата световна вяра -
днес спряла
хипнотичните очи
като замайващи лъчи
във погледа
на твоя скъп другар.

Пред новия олтар
безогледно
ще сложите
и ти, и той
най-свята клетва,
че двама -
без измама
на общата софра
вие хляба ще делите
и ще творите
за вас, за тях,
за всички във света.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 8, бр. 301, 5.02.1936 г.