Олга Шайнпфлугова

превод: Люба Касърова

ВЪЗДИШКА

Знам, всеки ти по нещо каза при раздялата,
аз само не - единствена.
Във скута ми отпаднаха ръцете безсилни,
животът ти когато свърши и лекарствата.

Как ме сломи, мой най-голям, мой малък,
с отхода си в мраза и вечността.
Ний с тебе заедно умирахме и вярвахме,
а аз останах тук загубена и жалка.

ОБЕЩАНИЕ

Не ще да мине ден, ни нощ да ти не обещая
с зъби до болка стиснати, като при смърт,
че ще намеря силата да се не колебая,
да доживея и ти кажа аз, че ще настъпи ден на съд:
вината да поправи и тежкия народен кръст.

Не ще да мине нито час аз да ти не повтарям,
че ще отглеждам със любов цветята ти любими,
ще пазя обичта приятелска, която те съгряваше,
брезата, под която ти угасна посред зима,
която преживя, единствен мой, тук святото ти име.

Не ще да мине ни минута, знам, да ти не казвам аз
какво се върши по света и как живеят хората,
не ще изчезне ни секунда да не очаквам аз,
че твойта, хладната ръка ще дойде да поеме моята.