Йозеф Хора

превод: Люба Касърова

Само на милата
и най-нещастната -
дайте сърцето си.
И любовта си пазете!

Само на чистия,
само на гордия -
който не знае измама -
дайте сърцето си.
И любовта си пазете!

Само на тези, що страдат,
с поглед от мъка посърнал,
както синчеца на слънце
и на децата невинни:
тез, на които ръцете
зло не са сторили никому -
дайте сърцето си.
И любовта си пазете!

Пътят от люлката, та чак до гроба
сякаш прилича на гробище:
хората в камък и вятър са сели
своята скъпа любов -
в мъртва пустиня са я засели.
Само веднъж във живота -
за всичките дни сал един път -
дайте сърцето си.
И любовта си пазете!

——————————

в. „Литературен глас”, бр. 394, г. 10, 11.05. 1938 г.