СПИРАЛА
превод: Люба Касърова
Столетия са минали…
това е само миг
и Дарвин го описва:
чудовището бяло
внезапно си извърна
главата към небето
и твърдо то застана
на задните нозе
и поглед впи нагоре
към светлото кълбо
сред синия лазур;
погледна към земята
и нейния кипеж:
погледна плодовете,
творенията земни
и чувство на владетел
могъществен и силен
снагата му разтърси.
И пръв път изблик мощен
изтръгна из гърдите -
възторжено, широко и
победоносно: Аз!
И сякаш туй бе всичко -
постигнатия център
на всичките неща…
Чудовището бяло
роди тогаз човек…
Живот се започна.
И силата горчива
на болки и страдания -
наречена душа -
(която всяко „аз”
получи от живота)
го тласна в път напред!
Подплашено от нея,
то бяга като заяк.
И от възхода малък
с път като дъгата
лети в простора ширен.
Дъгата се завива
и образува кръг
в спирала безконечна.
По нея се надбягва
човечеството вечно -
подгонено от болки,
подкрепяно с надежди
за светъл мир мечтан.
Спиралата разраства
в простора без граници
съвсем неизмерима
в далечина и шир,
съвсем непостижима
в дълбина и устрем.
И силата горчива
на болки и страдания
го тласка все напред.
Душите разнебитва,
измисля богове
и масите разбива,
създава и крале
и втиква на човека
стомана във ръката.
Духът отвежда смело
във лабиринти тайни
с изкуства и науки -
но щастие все няма.
Човечеството жадно
стреми се по-далеко
в спиралата безкрайна -
в далечина и шир,
във дълбина и устрем.
Кумирите лъжливи
не дадоха му щастие,
и в троновете земни
той щастие не намери;.
нито кръвта пролята
му щастие донесе;
в науки и изкуства
той щастие не откри.
И всичко то захвърли
във пътя си нагорен.
Човечеството жадно
стреми се по-далеко:
пак нови богове,
и нови господари,
с науки нови и изкуства -
и всичко туй остава
по пътя на спиралата
за корист на негодника.
И все расте спиралата
в безкрайния простор…
Нещастното човечество
по нея търси щастие.
Понякога стогърлен
се чува вик на радост,
изпънатите нерви
потрепват със надежда. -
Човечество нещастно!
Огромният черен призрак
на черната съдба
се мярва изненадно
в безкрайните пустини!
Човечество нещастно!
А в следващия миг
то пак е по-далеко:
там Ахасфер разказва
във полета си странен!
А призрака примамващ
отново е в пастта
на Миналото синьо -
тъй както всичко, всичко!
Спиралата расте
в деветнадесет кръга -
последният просветителен.
И ето идва страшен
век двадесети - последен.
Векът на буйна пара,
на физика и химия,
на остарелия бог
и няколко царе -
с войни катастрофални;
преситен от изкуства
и нерви разпокъсани,
с загубени надежди,
изпълнен със нещастия,
тъй както всички други…
И тъй горчива мъка
на черните страдания
ни гони по-далеко
в спиралата безкрайна.
И Миналото синьо -
с огромната си паст
и със търбух огромен -
в следите ни върви.
И само то събира
от нас богата корист.
————————-
сп. „Българска мисъл”, кн. 5-6, 1933 г.
