Литературен свят

Милко Ралчев

Милко Димитров Ралчев, български поет, белетрист, драматург, литературен критик и историк, есеист и преводач, е роден на 16.07.1905 г. във Варна. Завършва гимназия в родния си град и романска филология с докторат във Флоренция (1930). След завръщането си в България работи като учител във Варна и София, лектор по италиански език във Военното училище, драматург на Варненския театър, чиновник в Дирекцията по печата при Министерството на външните работи, откъдето е уволнен след преврата на 19.05.1934 г. Пътува из Гърция, Франция и Австрия. Преподавател в Софийския университет. Сътрудничи на сп. „Златорог”, „Българска мисъл”, „Листопад”, „Итало-българско списание за литература, история и изкуство” (започнало 1930 г.) с главен редактор Енрико Дамиани, „Завети”, „Гребец”, „Огнище”, “Провинция”, на вестниците „Развигор”, „Мисъл и воля”, „Час”, „Камбана”, „Светлоструй”, „Слово”, „Изток”, „Родно изкуство”, „Литературен глас”, „Свободна реч”, „Народен театър”, „РЛФ” и др. Превежда от италиански, френски, испански, португалски, сръбски и др. За първи път превежда на български език “Божествена комедия” на Данте, но печата само част от “Ад” (1947). Заедно с Джузепе Донини осъществява първия превод на италиански език на поезията на Христо Ботев (1926). Главен редактор на основаното през 1930 г. сп. „Италия”. Основател, заедно със Стефан Станчев, и автор на сп. „Провинция” (Бургас, 1930-1931). Превежда, но не обнародва “Луизиадите” от Камоенс, “Освободеният Йерусалим” от Тасо, “Неистовият Орландо” от Ариосто и др. Автор на книгите: „Сантиментални песни” (стихове, 1928); “Уго Фосколо” (литературна студия, 1931); „Ръцете на Исуса” (исторически роман, 1933); „Кръстен знак” (исторически роман, 1933); „Критика на новата българска лирика” (1934); „Слънчев часовник” (стихове, 1926-1933, 1935); „Белият грях”, драма в 4 действия (1936); “Романтизмът на праромантиците в Италия” (1942); „Яворов” (1942); “Истинският Бай Ганьо. Увод в изучаването на А. Константинов” (1943); „Реализмът в поезията на Лоренцо де Медичи” (1943); „Неофит Бозвели. Критически етюд” (1946); „Васил Друмев. Критически етюд” (1947); „Данте Алигиери. Критически етюд” (1947); „Д-р Петър Берон. Литературна студия” (1947); „Лорд Байрон. Критически етюд” (1947), „Васил Друмев - литературен етюд върху „Нещастна фамилия” и „Иванко” (1947). Превежда ”Един съвършен човек” от Джовани Папини (1930), „Възпоминания” от Джакомо Леопарди (1935), “Стихотворения” от Дж. Кардучи (1936), „Ад” (1947) и „Нов живот” от Данте, „Джоакино Росини. Биографичен очерк” от Леле Д`Амико (1958). Съставител и преводач на „Душата на Испания. Антология на съвременната испанска поезия” (1939). Умира на 03.05. 1960 г.

Публикации:

Поезия:

ПРОСЕЦИ/ брой 68 декември 2014

Критика:

ГРАФИНЯ АННА ДЕ НОАЙ (1876-1933)/ брой 52 юни 2013

РУБЕН ДАРИО/ брой 84 май 2016

Преводи:

Гуидо Гоцано - ИЗ „СОНЕТИ НА ЗАВРЪЩАНЕТО”/ брой 44 октомври 2012

Анна дьо Ноай - ДАР КЪМ ПРИРОДАТА/ брой 52 юни 2013

Джон Кийтс - НА ЕСЕНТА/ брой 66 октомври 2014

Уго Фосколо - КЪМ ЗАКИНТОС/ брой 67 ноември 2014

Росалия де Кастро - ВЕДНЪЖ ЗАБИ СЕ ТРЪН…/ брой 73 май 2015