Джакомо Леопарди

превод: Милко Ралчев

О, хубава Луна, когато свършва
годината, аз помня - идвах с болка
изпълнен пак на хълма да те гледам.
Тогава пак така висеше ти
над тоя лес, когото осветляваш,
но помрачен и трепетен от плач
из клепките избликнал, твойте сълзи
проблясваха пред моите очи…
И мъка бе живота ми; - такъв
сега е, - и не се променя той,
възлюбена Луна. И аз се радвам,
че спомням и че препрочитам дните
на свойта скръб… О, как приятен
възвръща се във младостта, когато
е кратка и в надежди паметта,
днес споменът по минали неща, -
и нека бъде скръб, и нека плач да бъде.

——————————

сп. „Провинция”, г. 1, кн. 5-6, 1930 г.