СТИХОТВОРЕНИЯ
превод: Милко Ралчев
БЕЗКРАЙ
Все тъй ми беше драг тоз хълм самотен
и тез гори, що погледа заграждат
до сетните черти на хоризонта.
Но там приседнал гледам аз: - пространства
безбрежни и мълчания свръхчовешки, -
и тишина дълбока си представям, -
че сякаш страх сърцето ми обзима.
И чувам аз как вятъра шуми -
и таз безкрайна тишина с тоз глас
сравнявам - и си спомням вечността, -
и мъртвите годишни времена,
и днешното и още живо време,
и на любимата гласът… Така
в огромността потъва мойта мисъл
и със наслада плувам в туй море…
СЪБОТЕН ДЕН НА СЕЛО
На залез слънце
девойката се връща от полето
с торбичка, пълна със треви, -
а във ръка тя носи рози и шибой, -
че утре с тях на празника
косите и гърдите си ще украси.
Старицата със своите съседки,
обърната с лице към гаснещия ден
с вретеното присяда на прага
и спомени от младостта разказва: -
когато се е китела и тя във празник
и още пъргава и млада,
танцувала е вечер
сред своите другари и връстници.
А въздухът помръква вече,
завръща се спокойствието на небето
завръщат се и сенките,
над хълмове и покриви
показва се изгряла бялата луна.
И звън звъни
за идещия утре празник: -
би казал, че при този звън
сърцето ти се утешава.
Навън децата викат,
събрани на площада в куп,
и весело подскачат,
и въздуха със шум изпълнят, -
а в този час копачът
завръща се на пищната трапеза
и с радост спомня си деня почивен.
А после - щом заспи тук всичко
и във мълчание светлик потъне,
ти чуваш ударите на чука,
ти чуваш и триона на овчаря,
под свойта бледна лампа бдящ.
Той бърза, той се сили
преди зори труда си да привърши.
От седемте тоз ден е най-щастлив,
изпълнен с радост и надежди: -
а утре - скърби и досада
ще ти изпратят часовете - и отново
пак всеки ще потъне в скръбни мисли.
О, весело дете,
таз възраст разцъфтяла
е като ден, препълнен с радост,
ден светъл и спокоен, -
отвежда те към твоя празник във живота.
О, весели се ти, дете, - това е
най-хубавата възраст и най-радостен сезон.
Аз друго няма да ти кажа: - Дано някъде
дошъл, макар и късно, празникът ти тъжен.