Виктор Юго

превод: Милко Ралчев

Часът на здрач за миг настава.
Аз гледах, скрит в една врата,
мига, кога се озарява
часа последен на труда.

В земите, що нощта окъпва,
аз гледах в тази здрачина
един старик как с шепи хвърля
в браздите бъдни семена.

Възраства в оранта високият
и черният му силует.
Но ето - вярва той дълбоко
на дните в плодния полет.

Върви в огромните поля той
и зърното пак хвърля там,
и пак отваря си ръката.
Аз гледах го, свидетел ням,

как там разгърнала тъмите,
пак сянката му в трепет плах,
издига сякаш до звездите
сеячу гордия замах.

——————————

в. „Литературен час”, 22.05.1935 г.