НА ЕСЕНТА
превод: Милко Ралчев
1.
Сезон на плодотворна влага и на дни мъгливи, -
другарка предана на слънце, сеещо живот,
ти с него грижиш се да трупаш и да благославяш
лозите, що край него обикалят, с много плод, -
под ябълките на дома дърветата извити,
и зрялост в плодовете на дълбоко ти ръсиш, -
издуваш тиквите, закръгляш ти сега кората
на семките със сладка ядка, - другите красиш,
и още други късни цветове ти за пчелите, -
докато мислят, че ще траят дълго топли дните, -
че лятото изпълни им килийките космати.
2.
Кой сред богатствата ти днес не те е виждал?
Тоз, който търси те, намира те, че си
приседнала край гумното сред размисли безгрижни,
и вятърът развява леко меките коси;
или като дълбоко дремещ чим, наполовина покосен,
приспан от маков дъх, когато сърпът крив
кръстосани цветя и билките не покосява: -
и някога подобно горд косач ти носиш
главата си приведена край ручея красив;
или при някой лин за сидър, с поглед търпелив;
откисването сетно с часове ти наблюдаваш.
3.
Къде са песните на пролетта? - О, да, - къде са?
Ти не мислиш за тях, че имаш ти свой дивен звън, -
когато облаци цъфтят в деня, що бавно чезне
и с розов цвят докосва из полята всеки трън -
тогаз мухи във тъжен хор наоколо се реят
край речните върби, със връх към висини,
или надолу, като живия и мъртъв вятър,
и от хълмите малки агнета с все сила блеят, -
щурците църкат, на червеношийката звъни
гласът приятен, там, отвъд градските стени,
и лястовици с писък сбират се под небесата.
—————————–
в. „Огнище”, г. 5, бр.43, ноември 1941 г.
—————————–
TO AUTUMN.
1.
SEASON of mists and mellow fruitfulness,
Close bosom-friend of the maturing sun;
Conspiring with him how to load and bless
With fruit the vines that round the thatch-eves run;
To bend with apples the moss’d cottage-trees,
And fill all fruit with ripeness to the core;
To swell the gourd, and plump the hazel shells
With a sweet kernel; to set budding more,
And still more, later flowers for the bees,
Until they think warm days will never cease,
For Summer has o’er-brimm’d their clammy cells.
2.
Who hath not seen thee oft amid thy store?
Sometimes whoever seeks abroad may find
Thee sitting careless on a granary floor,
Thy hair soft-lifted by the winnowing wind;
Or on a half-reap’d furrow sound asleep,
Drows’d with the fume of poppies, while thy hook
Spares the next swath and all its twined flowers:
And sometimes like a gleaner thou dost keep
Steady thy laden head across a brook;
Or by a cyder-press, with patient look,
Thou watchest the last oozings hours by hours.
3.
Where are the songs of Spring? Ay, where are they?
Think not of them, thou hast thy music too,-
While barred clouds bloom the soft-dying day,
And touch the stubble plains with rosy hue;
Then in a wailful choir the small gnats mourn
Among the river sallows, borne aloft
Or sinking as the light wind lives or dies;
And full-grown lambs loud bleat from hilly bourn;
Hedge-crickets sing; and now with treble soft
The red-breast whistles from a garden-croft;
And gathering swallows twitter in the skies.
