СОНЕТИ
превод: Милко Ралчев
УТРИННА И ВЕЧЕРНЯ
От утринния дъжд небето прояснено
проблесва светло във лазурна чистота,
усмивката на Бога слиза с доброта
от слънцето на май над цялата вселена, -
когато пламенна душата угнетена
крила възобновени стели над света,
от твоите очи полита озарена,
подобно дивна чучулига, песента.
Но аз горя сега във тая светлина
на твоя тъмен поглед, в който днес блуждае
желание по друга някаква страна, -
когато гледам из хълмите как сияе
над мраморния град самотната луна,
разкриваща скръбта огромна на безкрая.
НА ЕДНО МАГАРЕ
Отвъд плета на цъфналия дъхав глог,
какво се взираш ти, о, старий търпеливец, -
сред белите брези там гледаш на възбог
с очи, в които тиха влага се разлива?
Що изреваваш към небето тъй плачливо?
Любов ли те зове, храбрецо строг?
Какъв ли спомен бие и каква беглива
надежда те пробожда с своя шип жесток?
А може би ти по Арабия днес гаснеш,
за къщата на Йов, където - смел и як -
във надпреварване със другите отрасна?
Или желаеш Гърция, развяла стяг,
и призоваваш ти Хомера гръмогласно,
за да те приравни с каления Аякс?
ПРЕЗ ПИЗАНСКА МАРЕМА
О, свиден край, де носех облекло смирено
и песни на негодувание, в гръдта
ми не заспа омразата и обичта, -
аз пак те виждам и сърцето бие в мене.
И сред усмивки и сълзи пак разпознавам
тук всичките ми скъпи минали неща
и виждам святата изчезнала следа,
която чаровете детски съхранява.
Това, що любих и мечтах, не дойде вече
и винаги така, и все така - безспир…
А утре аз ще падна… Но там отдалече
хълмите ми нашепват на сърцето мир
със своите мъгли и долини зелени,
от утринните дъждове развеселени.
——————————
в. „Литературен час”, г. 2., 16.10.1935 г.
