Франсис Жам

превод: Милко Ралчев

***
О, мой смирен другар, о, мое вярно куче, ти умря
от тази смърт, ти, от която бягаше като оса,
когато криеше се изпод масата. Главата си
протягаше към мене в краткия и мрачен час.

О, ти, другар банален на човека: бъди благословен!
Ти, който хранеше глада, що господаря ти споделяше,
ти, който придружи, отишли като пилигрими,
архангел Рафаил и младий Тобиас…

О, ти, служител, като пример свят ти беше -
ти, който ме обичаше като светецът своя бог!
Мизерията на твоята интелигентност тъмна
живей в един невинен и тъй весел рай.

О, Господи, ако ми даваш милостта, стори
да видя Теб лице срещу лице със Вечността,
едно нещастно куче, лице срещу лице да съзерцава
тогова, който беше негов бог в човечността.

сп. „Листопад”, г. 15, бр. 4-5, 1934 г.