Уго Фосколо

превод: Милко Ралчев

Не ще докосна вече твоя бряг свещен,
където минах аз на свойто детство дните,
о, мой Закинтос, във водите отразен,
отдето девствена роди се Афродита.

И първата усмивка нейна освети
тез острови, горите тъмни и небето,
които някога възславил бе Поета,
възпял със дивната си песен тез води,

тъй съдбоносни, и далечното изгнание,
отдето Одисей във слава и страдание,
целуна Итака, потънал сред скали.

О, майчина земя, днес песен само има
синът ти, че съдбата ни неумолима
нам неоплакан гроб сега определи.

сп. „Листопад”, г.12, кн 1-2, 1931 г.