Иджино Уго Таркети

превод: Милко Ралчев

Тя беше толкоз нежна и така мъничка,
че милост, не любов събуждаше в гръдта;
подобна бе на ангел малката главичка -
така прозрачна и тъй крехка беше тя.

Молитвите си сутрин, вечер тя четеше,
и страх я беше и не спеше през нощта,
и гроздето обичаше тя и ядеше,
и „моя радост” казваше ми тя.

Изпълнена от нежности бе само тя,
от всичко плачеше и смееше от всичко,
живееше от сладки и от ласки на света.

И все пак туй цветенце крехко и мъничко,
бе разрушило силата ми, младостта,
прекършило бе на сърцето твърдостта.