МАЙКА
превод от португалски: Милко Ралчев
- О, майко, - кой, кажи, пося безброй звезди
в таз бездна, що очите ти сега следят?
И тез вълни, които ми вселяват страх,
кой ги направи - перлите на твойта гръд?
Туй все тоз Бог ли е, тоз същия, що нам
открадна ни бащата, братята сега,
и към когото на колене пред леглото,
простирам, щом си лягам аз, ръка в ръка?
- Да, той е, той! Виж колко само е велик,
що сипва на небето звездния светлик.
И толкова богатства крие сред морята!
Виж тоя Бог, виж, чедо, колко е велик!
- О, майко, колко светла нощ! Във тия нощи
аз виждам ангели над мене да летят,
да ми дадат те своите крила тъй чисти,
да ме подкрепят да летя над тоя свят!
Потръпна майката. И после, в страх и трепет,
притисна си детето силно до гръдта.
Избликнаха обилни от очи й сълзи,
и тъй умислено детето я видя,
във тази нощ, когато си лягаше самичко,
простря отново то ръка си във ръка,
ала щом слънцето във стаята проникна,
да търси братчетата си бе тръгнало сега.
——————————
в. „Огнище”, г. 3, бр. 29, май 1940 г.
