СОНЕТИ
превод: Милко Ралчев
1.
Очите ви, които се сравняват
по хубост с слънцето по яснота,
изпълват моите очи със нежността,
че щом ги видят, те се просълзяват.
Потъпканите чувства се поставят
тъй слепи днес на ваште под властта,
и от затвора тъжен на скръбта, -
те, пълни с страх, за бягство полетяват.
Но ако видите случайно мене, -
прозрението, с което вий така
ме гледате, душата ми крепи.
О, нежна грижа! Странност! О, смущение!
С отреченото благо може би
ми давате живот презрян сега.
2.
Конци вълнисти от злато блестящо,
които ту събрани от ръка,
ту пръснати над розови цветя,
днес правят милостта ви те растяща.
Очи, които движи нежността,
сега във хиляди лъчи горящи,
ако зоват душата ми трептяща, -
що бих сторил без вас аз на света?
Усмивка дивна, що след толкоз нежност
от перли и корали се явява; -
о, кой би разбрал днес тям речта!
Ако си спомниш хубостта безбрежна,
душата си във слава потопяваш, -
как би могъл да видиш хубостта?
——————————
в. „Огнище”, г. 6., бр. 46, февруари, 1942 г.
