Уилям Уърдсуърт

превод: Милко Ралчев

О, вижте я - в поле сама,
дошла е чак от планината!
И пей, и жъне таз мома…
О, позапрете си ногата!
Тя жъне, сбира златен клас
и рони нежно тъжен глас.
О, чуй! - в долината дълбока
се носи песента широко.

Не е тъй нежна песента
на славей, що да отпочинат
приканва пътници в нощта
посред арабските пустини;
не е по-нежен и гласа
на кукувицата в леса -
смущава тишината света
там на хебридските морета.

Но кой ще каже що пей тя?
Дали гласът й за далечни
разлъки пей и за скръбта,
или за битки безсърдечни?
Или това е песента
за всекидневните неща?
О, проста скръб я натъжава,
за туй що бе и що ще става!

И песента на таз мома
каквато и да е - не свършва;
аз виждам я да пей сама
със стан над жътвата прекършен.
И тъй я слушах в захлас,
че щом хълма възлязох аз,
в сърцето песента израстна,
макар далече да угасна.

——————————

в. „Огнище”, г. 2, бр. 16, февруари 1939 г.