ПРИТОМА
превод: Милко Ралчев
ПРИТОМА
Аз днеска ще ти дам, когато вечер пада,
сред светлината на кандилото и на свещта,
във чистата душа, която често страда,
един поток от пролетни цветя.
А в стаята ще бъде здрач, като сърцето
ти нежен здрач, за да го виждам дълго в сън,
и багри ще блестят по прозореца светъл
на първото съзнание в утренния сън.
И всичко тук ще е по-дивно и по-висше, -
нощта, която слиза, и светът, що спи,
и мъртвото поле, в което днес миришат
във чима къдрави и рехави треви.
И тъй ще бъдем ний самички край цветята.
- И като светъл дъжд тогаз ще просияй
светлив и ароматен шепот в тъмнината,
и реч, в която пролетта благоухай.
РОСА ПАДА
Небето сиво, месец блед,
във свода тишина и мир.
Брези не тръпнат в тъмен ред
и не ромони тихий вир.
О, дивна нощ, о, дивен час,
така тайнствен, черен, глух,
във който като пълен клас
потрепва моят болен дух.
Тайнствен полет във нощта
аз чувам там над тихий вир:
трептят цветя, трептят листа, -
и пак настане мир.
Росата, тиха като сянка,
роси от лист на цвят
и тази дивна нощ за миг
облъхва целий свят.
И чувствувам във този час
така тайнствен, черен, глух, -
докле подобно пълен клас
потрепва болният ми дух, -
че във тъмата някой бог
над умираещия мир
от свойто страдащо сърце
сълзи пролива тук безспир…
ТЪГА
Във ясна нощ около мене
аз чувам тайни гласове, -
въздъх от цялата вселенна: -
отчаян скитник там зове.
Часът несетно, глухо слиза
като трептяща тъжна жица,
часът страхотно се изнизва
подобно ято кобни птици.
Кой там във тоя час проплаква?
Човеци, скърби ли, мечти? -
Или пък чужденец очаква? -
Там нещо бди, там нещо бди!
Над чужди скърби аз ридая,
щом като цвят съдбата пада,
и чужди мъки аз не зная:
щом други страдат, и аз страдам.
Плачи, душа, докато има
да се проливат тук сълзи,
над чужда скръб неутолима,
над наште бликащи беди.
Каква наслада - да ридаеш,
безумно, силно, непросветно,
животът свой да възнехаеш,
пред всеки трепет на сърцето,
във безнадеждност, в самота,
сред люляката и ясмина,
и в ведрината на нощта,
и под добрата месечина.
