Милко Ралчев

Рубен Дарио (1867-1916) е най-големият представител на испанския символизъм. Макар и не испанец по рождение, син на Никарагуа (Южна Америка), той взема видно място в новата испанска литература, на която възкресява силата и виртуозността на един Гонгора и полетът на един Кеведо.

В своя символизъм Дарио създава едно невъобразимо еднообразие от звукове, тонове и багри, които излъчват от себе си чара на една парижка носталгия - носталгията на един бохемски живот, какъвто е бил всъщност и самия живот на Рубен Дарио.

В своето многообразно творчество на лирик и прозатор, той се възправя като личност, изпълнена изключително с образите на един Верлен, на един Метерлинк или на един Алберт Самен. Ала в него се чувства понякога и риторичният тон на Юго, гротеската на Готие и макар по-рядко, прозвучава отзвук от влюбената лира на Маларме.

Ала тази атмосфера на френския символизъм, толкова характерна за цялата съвременна испанска поезия не се ограничава в рамките на една практическа зависимост.

Рубен Дарио успява да създаде от този френски символизъм една поезия, която да бъде истински поетически синтез от онази страна на испанския дух, която вече се освобождава от традиционализма на испанския романтизъм, и която заживява в атмосферата на един европеизъм, който е величието не само на поезията, но и на цялата днешна култура на Испания.

Творчеството на Рубен Дарио е многотомно. Сравнително краткият му земен живот той ни оставя едно литературно производство, което надхвърля тридесет тома. Освен лирика, Дарио е писал и блестяща проза, в която проличава същия символичен тон и същата бохемска носталгия, с каквато е характерна поезията му.

Критиката му е една от най-добрите критики, които испанската съвременна литература притежава. В нея Рубен Дарио начератва, така да се каже, теоретическия символизъм на днешна Испания, доктрината на испанския символизъм, като продължение и осъзнаване на романтизма на най-големите романтици на Испания: Бекер, Еспронседа, Сориля, Нуньес де Арсе и др.

Влиянието на Рубен Дарио е огромно, не само в Испания, но и в цяла Южна Америка. Европеизмът, който той донесе, оказа влияние повече на южноамериканските поети, отколкото на испанските, които бяха и географически по-близо до майката-хранителка. и днес цялата поезия на Южна Америка живее под знака на Рубен Дарио.

По-важни негови творби са: „Лазур, 1888; „Писма и поеми”, 1885; „Prosas profanas”; „Скици”, 1887; „Песни на живота и надеждата”, 1905; „Скитнишка песен”, 1907 и други.

сп. „Листопад”, г. 14, бр. 6, октомври 1933 г.