Антонио Мачадо

превод от испански: Милко Ралчев

Едно дете сънуваше
там конче от картон.
Очи отвори то
и кончето му литна.
Едничко бяло конче
детето пак сънува;
държеше го за гривата…
Сега не ще избегнеш!
И щом го хвана, в миг
детето се събуди.
Държеше си пестника свит!
И кончето избяга!
Остана в размисъл детето
и мислеше, че истинско е
сънуваното конче.
И вече не сънува.
Момче детето стана,
момчето пък се влюби,
възлюбената му каза:
- Ти истина ли си или не си?
А щом момчето стана старец,
помисли: - Сън е всичко,
сънуваното конче
и истинското конче.
А щом дойде смъртта,
сърцето стареца попита
тогава: - Ти истина ли си?
Кой знай, дали се той събуди!