Мануел Мачадо

превод: Милко Ралчев

СИВАТА ГРАДИНА

Градината без градинар,
о, старата градина,
старата градина без душа,
о, мъртвата градина. Твоите дървета
не разлюлява вятъра. В блатото водата
почива в плесен. Ни една вълна! Врабчето
не кацва на твоите клони.
И сянката зеленочерна
на твоите бразди противоречи
с белотата тъжна
на твоите пътеки пусти…

Градина, о, градина! Що съдържаш?
Самотността ти е такава,
че не оставя твойта скръб поезия!
Дошъл при тебе, погледът умира!
О, гробище без гробове…
Ни глас, ни спомен, ни надежда.
Градината без градинар,
градина стара,
градина стара, без душа.

РОЗА

Изкусни устни, о, безумна Роза,
ти знаеш ли,
че твойте устни знаят повече
от всичко, що знам аз?

Безумна Роза,
ти имаш прав всякога,
със твоята уста
във образ на сърце.

На твоето изкуство кратко,
на твойте червени устни,
аз се надсмивам.

О, алчността
божествена
на твойте устни!

ОАЗИС

Лъвът рикае.
До трите палми
се спуска слънцето. Там има
вода. И Бог оставя там за миг
нещастните камили да се уталожат…

До трите палми
арабинът, протегнат, се усмихва
и въздиша… Дамаск
далече още отстои. Чертите

на хоризонта запалени блестят.
Едно мълчание ужасно
изпълва въздуха… Във пясъка
трепти разтегливата сянка на тигър.

МАДРИГАЛ

И няма да бъде нощ
възвишена, с ураган - когато вълните
ще стигнат до небето… Твойта лека лодка
ще потъне през деня, ден ясен,
когато морето ще бъде весело.
Ще те убие то в игра. Това е ужасната
съдба на слабите…
В часа, когато блестеше слънце,
възхожда на красивия зенит, както всякога друг път.