Гуидо Гоцано

превод от италиански: Милко Ралчев

***

И нека пръскат дъх на дюли остаряли
акациите, нека кротко да звъни
обедната, във многоцветни светлини!
И моят блян да види своето начало

там, в алабастрени овощия замряли -
(о, жъртва на дете от някогашни дни), -
в изкуствени цветя, в строшено огледало,
в дагеротипии по маси и стени.

О, дом в безлюдната провинция, обкичен
с акации разцъфнали и сладкодъхни,
о - сред поля далечни, - свята пустота!

Така добре бе в теб: като мъдрец античен
спокойно, искрено, можа да си отдъхне
тук старият баща на моя стар баща.

***

О, Дядо! Никога ти няма да простиш
безделието празно на отбрани рими,
ти, който толкова света любов таиш
към присади, пчели, лози любими.

А извора на бляновете несмутими
със мъмренията си ти ще възродиш
в часа, кога от плодове неизброими
доволен, с твойте стари книги си седиш:

Манцони, или Прати, или Метастазио,
и пръстите треперещи сами по тех,
и вечерите на това далечно време,

и Езерото…и Ерина…и Паразио!
А в мене сякаш падаше безрадостното семе
на тоя ужас, зарад който няма лек.