Васил Пундев

Васил Маринов Пундев, български литературен историк, публицист, критик, журналист, революционер, е роден в град Дупница на 08.09.1892 г. в семейството на просветния деец и участник във ВМОРО Марин Пундев. Майка му Александра Василева е родена също в Дупница, била е учителка в града. Баща му е бил директор на Българската девическа гимназия в Солун (1891-1894), автор на учебници, редактор на сп. „Нашето училище”, сп. „Училище, сп. „Просвета” (1901-1904). Детството на Пундев преминава неспокойно, защото семейството се мести често от град на град, тъй като баща му е преместван като гимназиален учител и директор. След падането на Стамболов (1894) семейството се установява в София, където Пундев завършва основно образование и Втора мъжка гимназия (1908). Пише първите си литературни творби в 5 (сега 9) клас. Негов учител по литература е писателят Стилиян Чилингиров, който оценява интелекта и познанията му. Като ученик организира забави, участва в музикални квартети и се изявява като добър цигулар. Завършва славянска филология в Историко-филологически факултет на Софийски университет (1913). Жени се Христина Чобанска, негова съученичка (1912). През Балканската война е четник в четите на Христо Силянов и Васил Чекаларов в Македония и доброволец в Македоно-одринското опълчение (1912), награден с орден за храброст. За кратко е библиотекар в Народната библиотека, после е учител в Първа мъжка гимназия в столицата. Участва в Първата световна война, пленен, но успява да избяга. През 1923 г. ръководи чета в Западна Македония. През същата година е командирован във Варна и след завръщането си започва журналистическа дейност. Редактира вестниците „Слово” (1922-1923), „Свободна реч” (1926), „Македония” (1926-1928 г.), „Литературни новини” (1928-1929), „Вардар” (1929-1930), сп. „Българска реч” (г. ІІ, 1927-1928). Сътрудничи с литературни статии и критики на редица издания - „Златорог”, „Българска мисъл”, „Литературен глас”. През 1927 г. го сполетява нещастие - умира любимата му дъщеря, която се отличава с литературни способности. Пундев напълно се отдава на македонското освободително движение. Съчинения: „Характеристики. Свитък І.” (1914), „Добри Чинтулов” (студия, 1922), „Боян Магьосникът. Историко-литературна студия” (1923), „Първи български стихотворци” (1925; 1939), „Периодически печат преди Освобождението” (1927 - І част: „Списания”, 1930 - ІІ част: „Вестници”), „Гръцко-български литературни сравнения” (1929), „Днешната българска лирика” (студия, 1929), „След злодейството. Шест месеца след убийството на Ал. Протогеров” (1929), „Константин Огнянович (1941, посмъртно), „Рибният буквар” (1942, посмъртно). Издава „Григор Пърличев. Съчинения” (1930). Превежда творби на руски, немски и гръцки поети. Член на СБП, на ПЕН-клуба, на Дружеството на българските журналисти. Убит на 37 г. в София от политическите си противници - михайловисти на 04.03.1930 г.


Публикации:


Публицистика:

ПРОФЕСОР ИВАН Д. ШИШМАНОВ/ брой 75 юли 2015

„КЪМ РОДИНАТА” ОТ Л. ВЕСОВ/ брой 107 юни 2018

САВА ОГНЯНОВ/ брой 108 юли 2018


Критика:

„ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА” - ЛИРИЧНИ СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ИВАН ВАЗОВ/ брой 97 юли 2017


Преводи:

Иван Бунин - НОЩНА ВИЕЛИЦА/ брой 105 април 2018

Фьодор Тютчев - SILENTIUM!/ брой 105 април 2018


За Васил Пундев:

ЗЛОДЕЙСТВО “СЛЕД ЗЛОДЕЙСТВОТО”/ автор: Йордан Каменов/ брой 40 май 2012

БЕДНИЯТ ВАСКО!/ автор: Асен Златаров/ брой 66 октомври 2014

ЗАЩО/ автор: Йордан Стубел/ брой 66 октомври 2014

ГЕРОЙ НА ЧЕСТТА/ автор: Димитър Спространов/ брой 74 юни 2015

ВРЪЩАНЕ НЯМА/ автор: Стефан Аврамов/ брой 81 февруари 2016

СПОМЕНИ ЗА ВАСИЛ ПУНДЕВ/ автор: Димитър Шишманов/ брой 84 май 2016

ВАСИЛ ПУНДЕВ/ автор: Йордан Стубел/ брой 100 ноември 2017

ДЕВЕТТИНИ/ автор: Димитър Подвързачов/ брой 101 декември 2017

ЗА ВАСИЛ ПУНДЕВ/ автор: Александър Дзивгов/ брой 108 юли 2018

РИЦАРЯТ/ автор: Георги Томалевски/ брой 109 септември 2018

ВАСИЛ ПУНДЕВ/ автор: Александър Филипов/ брой 111 ноември 2018

ТЪМНАТА ЗЛОБА/ автор: Боян Дановски/ брой 112 декември 2018

ЕДИН РЯДЪК ЖУРНАЛИСТ/ автор: Йордан Мечкаров/ брой 112 декември 2018