Сирак Скитник

На България не й липсват талантливи хора - и в изкуството, и в обществения живот.

Но характери, волеви хора, които упорито и безкористно да бранят своите идеи, които да поставят на карта дори своя живот в защита на своята мисъл и дела - такива се броят на пръсти.

И в това безотговорно време, когато маниящината, подлостта, подкупничеството, угодничеството са обикновени явления, които не извикват дори обикновено възмущение, сякаш не са ни нужни такива хора.

Защо да смущават тържествующия ход на глупостта и разрушението?

Васил Пундев беше от малцината, които трябваше да ценим не само за неговата надареност и култура, но и за заради неговата смела и честна мисъл, заради неговата упоритост и борчески идеализъм. Онова, което най-вече липсва на нашата съвременност.

Затова той не можеше да бъде любим от ония, на които казваше право в очите това, което мисли.

Той беше „неудобен”, „неприятен”, „неучтив” - и въпреки това уважението и обичта към него растеше всеки ден у тия, които се интересуваха от неговата дейност и като литератор, и като общественик.

Той имаше всички възможности да нареди удобно и „прилично” своя живот, но не измени на себе си.

Радост беше, че в негово лице виждахме живи самоотрицанието и честната мисъл на българина.

Всеки литературен и обществен недъг извикваше рязко, неудържимо неговото възмущение.

Но възмущението у него не беше лекомислено избухване - а винаги изяснено отношение към нещата и събитията, които ставаха около него - израз на определено, ясно становище.

Той живееше с деня - с колебанията, с мъката и радостта на текущия живот, въпреки, че ни даде тъй ценни и интересни проучвания върху миналото.

Революционер, писател, общественик - на всички фронтове виждаме живия човек с открито чело и смела до дързост мисъл.

Неговата критическа мисъл засягаше области, които като че бяха чужди за него: той познаваше съвременна западна живопис като малцина у нас.

И като малцина притежаваше културата да съди за нея и да прави своите преценки - изненадващи със своята дълбочина и зрялост.

Изгубихме един талантлив писател, един ценен човек, един светъл и честен общественик - нито нашите възмущения, нито нашата скръб ще го върнат: остава ни да запазим светъл спомен за човека, който умря, бранещ свободата на своята мисъл.

————–

в. „Литературен глас”, бр. 66, 15.03.1930 г.