Иван Бунин

превод: Васил Пундев

НОЩНА ВИЕЛИЦА

Когато в тишината гробна
на зимна нощ градът заспи,
кога от бурята злокобно
в камбанариите звънът трепти, -
сърцето как замира свито!
И как унило в тоя час
през бурний вой долита
невнятният камбанен глас!
Звучи той с горест погребална,
и мисля аз: не щат смени
тъмата хладна и печална
пак утрен лъч и нови дни.
Светът е пуст… Земята ледна…
Виелица засипва в сняг
от трупове следа последна,
в нощта ридае кобен ек…
Пустинен гроб света закрива,
над него вие се смъртта,
безумно весела и дива
развява булото си тя.

1895

——————————

КИПАРИСИ

Пустинната Яйла е в облаци обвита,
мъгли забулват морската далечина,
и плиска се вълна подир вълна разбита,
а тук е вечна скръб в пустинна тишина.
При залива в града животът буен диво
гърми и бляска… Тъмни като вечността
тук кипариси чакат, - строго мълчаливо,
възлиза бавно с жертвата си тук смъртта.
Животът шумен, дневен тях не ги смущава,
камбаните вечерни само от брегът
със кръстовете бели само се прощават
и будно те в надгробна стража тука бдят.

1896

***

Когда на темный город сходит
В глухую ночь глубокий сон,
Когда метель, крутясь, заводит
На колокольнях перезвон, -
Как жутко сердце замирает!
Как заунывно в этот час,
Сквозь вопли бури, долетает
Колоколов невнятный глас!
Мир опустел… Земля остыла…
А вьюга трупы замела,
И ветром звезды загасила,
И бьет во тьме в колокола.
И на пустынном, на великом
Погосте жизни мировой
Кружится Смерть в веселье диком
И развевает саван свой!

1895

——————————

КИПАРИСЫ

Пустынная Яйла дымится облаками,
В туманный небосклон ушла морская даль,
Шумит внизу прибой, залив кипит волнами,
А здесь - глубокий сон и вечная печаль.
Пусть в городе живых, у синего залива,
Гремит и блещет жизнь… Задумчивой толпой
Здесь кипарисы ждут - и строго, молчаливо
Восходит Смерть сюда с добычей роковой.
Жизнь не смущает их, минутная, дневная…
Лишь только колокол вечерний с берегов
Перекликается, звеня и завывая,
С могильной стражею белеющих крестов.

1896