Йордан Мечкаров

Десет години от смъртта на Васил Пундев. А сякаш бе вчера онзи слънчев, изпълнен с толкова трагизъм ден, в който, поразени, научихме за мъченическата му кончина.

Пепелта на времето не можа да изличи спомена за него. А делото му като книжовник и като личност остава да свети с неугасващ блясък.

В своя краткотраен земен живот, обаче, Васил Пундев прекара известно време и като вестникар.

На това поприще именно ние се срещнахме с него и още в първия миг между нас се установи тясна, искрена дружба.

В редакцията, при познатата шумна, но и делова обстановка, ние все намирахме малко време да разговаряме, да спорим, да обсъждаме всички въпроси, които всяка минута се налагат на вниманието на вестникаря.

Така аз опознах Пундева, наблюдавах неговия благ, но и твърд характер, чувствах ударите на голямото му сърце, което се импулсираше само от необятната му любов към целокупната родина, мъчех се да вникна в неговата дълбока мисъл, която с рядко проникновение чертаеше пътищата на нашето, българско дело.

В разговорите, които водехме, приключвайки късно вестника, тоя макар и млад човек ми се струваше, че има дълго минало, в което се отразяваха добродетели и качества, които правеха личността на Пундева, въпреки подчертаната му скромност, още по-завладяваща.

От него можеше да се иска дори малко познатият всякаква услуга и той бе готов да я даде с неуморимо добра воля. Това му качество го правеше човек на дълга.

Преценките му бяха винаги правилни, точни, обективни, добросъвестни, което правеше от него незаменим събеседник и прекрасен другар.

Пундев не можа да завърши мисията, която бе пратен да изпълни на земята - да види родината си обединена и да даде на нашата култура плодовете на своето голямо дарование като литературен критик и есеист.

Все пак той остави зад себе си ценни трудове, които са достатъчни, за да запазят името му на почетно място в нашия духовен живот.

Българският печат остана да чака друг майстор, който да продължи делото на Пундева, който ни остави само първата част на неговата дълбока и ненадмината монография „Периодически печат преди Освобождението - първа част - списания”.

За вестника, в който той бе увлечен в последните дни на живота си и който може би стана причина за смъртта му, той остави да пишат други, които, уви, още не са явили.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 12, бр. 465-466, 6.03.1940 г.