САВА ОГНЯНОВ
Двадесет и пет години артистична дейност
Един от стълбовете на Българския народен театър, от най-добрите артисти в него, Сава Огнянов е почнал преди двадесет и пет години своята работа, дебютирайки през 1902 в ролята на Мортимер от „Мария Стюарт”.
Подготовката си е получил в Германия - Мюнхен и Берлин - като и след това неведнъж е освежавал знанията си и опитността си от обиколки на запад.
Още в първите си явявания на сцената Огнянов откри оригинална дарба, сродена със значителна актьорска култура, която веднага го отличи между другарите му на сцената.
А би могло да се каже, още дебютът му показва главният път на творческата му дейност - задълбочено, изучено изнасяне на класически роли и такива, които със своята ясна контура са близки до тях.
Вурм от „Коварство и любов”, Франц Моор от „Разбойници”, д-р Ранк от „Нора”, Наполеон от „Мадам сан Жен” са едни от най-ярките и хубави образи на българската сцена.
При рядка издръжливост Огнянов и просто като сценичен работник е актьор с големи заслуги за укрепването и развитието на българския театър, който е имал голяма нужда колкото от дарбата на актьора, толкова и от неговата усърдна работоспособност.
Огнянов при това успя да издържи напрежението и изхабяването на работата, която често е бивала безсистемна и излишно претоварване.
Не го потисна рутина и шаблон: той оформя своя актьорски облик без дълбоките сенки на лош сценичен навик, който изравнява роли и психически състояния до тежка скука.
При условията за работа в България, за тази актьорска издръжливост трябва да се държи особена сметка; и в това отношение Огнянов наистина може да се посочи за пример на младите.
Някои от последните му творби - като Бащата в „Шест лица търсят автор”, и Мандаринът Ма в „Тебеширен кръг” - свидетелстват заедно с художествената си пълнота какво завидно усърдие за изкуството носи в себе си Огнянов, каква преданост и стремеж към съвършенство огрява неговата работа и днес.
Огнянов е в разцвета на своята дарба; съзрели са всички основни качества на творчеството му - проникващ поглед, съзнателно моделиране, измерена рязкост на очертанието, в която има сякаш една въздържаност, внушаваща повече мощ на движението, особено пластичното - качества, които му дават възможност най-добре да представя силата на управляващия разсъдък, добър или лош, патоса на необикновената мисъл, която стига в измамното си увлечение до голямото, необятно, непобедимо море на чувството и истинската човечност.
За Огнянов е времето за щедро раздаване плодовете на актьорския талант; затова пък българския театър трябва толкова повече да скъпее за тях и с умна пестеливост да продължи тая рядка за него зрелост.
Това е желанието на зрителя, който цени високо творчеството на Огнянов, благодари му за сегашните успехи и му пожелава хубави условия за по-нататъшна дълга и плодовита сценична работа.
в. „Македония”, г. 1, бр.145, 5.04.1927 г.
