Александър Филипов

Жестоката смърт ни даде да почувствуваме по-остро истинската цена на тоя човек, разкри хубостта на един характер и големия дар на един рядък дух.

Пундев оставя след себе си страници на доблестно живян живот и ярък спомен за една изключителна в нашата действителност личност.

Във време на прекършени души той има смелостта да носи с корава воля бремето на своите идеи и мнения, да ги брани и отстоява с ясно съзнание за своята съдба и край.

Ала зад гражданина, зад човека на суровите обществени борби стоеше друг човек с мекото сърце на поет, с душа на тънък литератор, човек с широки знания и интереси, с култура не в нашенска мярка.

Защото той живееше с радостите на изкуството, с проникновена любов към литературата, музиката, живописта, които знаеше и умееше да разбира.

И за това толкова често изводите на тоя богат дух ни разкриват един задълбочен поглед в нещата, нови възможности, невидени нюанси.

Пундев ни оставя наследство, което сочи широкия кръг на неговите литературни интереси.

Литературен теоретик, историк, критик, той е дал работи, които показват какво разнообразие на заниманията го е водило из всички области на словното ни изкуство.

И още друго, извън ценните си качества, това дело е свидетел и за така рядко у нас писателско трудолюбие.

Оная дейна енергия, която бе присъща на Пундева - общественика и публициста, бе жива и у човека на умствения труд.

Една воля за творческа работа бе проявена във всички дни на живота му. Пундев знаеше всякога да намира време за своите литературни студии.

В литературната си дейност Пундев въплъти един чист духовен патриотизъм.

Център на неговата работа всякога са били преди всичко изследванията му върху българската литература, предимно новобългарската - след Паисия, нашето Възраждане.

И Пундев беше един от малцината, които познават дълбоко историята на това героично време на българския дух.

Той имаше знанията на опитен специалист за фактите и подробностите на новобългарската литература, имаше ясна представа за нейната схема и смисъл.

Пундев бе един от най-добрите истински ученици и сътрудници на Боян Пенев - но свой, самостоен, нов.

Защото и Пундев - като Пенев - не бе спрял вниманието си само на една част, на една избрана глава от новобългарската книжнина, а живееше с мечтата и амбицията да я проучи, да я построи, да я изясни в едно стройно систематично цяло.

И той работеше с методично постоянство върху всички неразработени и неосветени въпроси от нашето Възраждане.

Ние имаме вече няколко ценни Пундеви монографии, рожби на плодоносен труд на истински учен. Много остават в ръкопис - готови или незавършени.

А неосъществените замисли?

——————————

в. „Литературен глас”, бр. 66, 15.03.1930 г.