ЗАЩО
В памет на В. Пундев
С камъни го погнаха. Не свари
горкият поне да се притули,
камък го настигна и удари,
мереха го с клевети и хули.
За какво ме гоните - кажете?
Зло ли сторих или всях тревога?
Куче да съм - тук ме оставете
да предам душата си на Бога.
И додето думите изрече,
рукна кръв - тълпата безучастна
гледаше го - той не беше вече
жив, помежду живите угасна.
Зло ли отмъщение го стигна?
Или своя час горчив дочака?
Брат се не наведе, не го дигна,
клетница го майка не оплака.
в. „Литературен глас”, г. 12, бр. 465-466, 06.03.1940 г.
