Иван Ст. Андрейчин

Иван Стоянов Андрейчин (01.05.1872, Габрово - 15.02.1934, София) e български поет, критик, преводач, публицист, теоретик на модернизма, театрален деец. Завършва гимназия в Габрово и литература във Франция (1898), после е гимназиален учител в София до пенсионирането си през 1927 г. Пръв председател на Съюза на българските писатели през 1913 г. Живее в Швейцария (1915-1919).  Първите му литературни прояви са преводи на руски поети, които публикува още като ученик през 1898 г. в сп. “Библиотека “Св. Климент” и “Искра”. Пише стихове, театрални критики, многобройни статии и рецензии. Превежда стихове и проза от руски (Пушкин, Гогол и др.), френски автори, както и творби от Морис Метерлинк, Чарлз Дикенс, Джек Лондон, О. Марден, Андерсен, Майн Рид. Сътрудничи на сп. „Дело”, „Ден”, “Българска сбирка”, „Мисъл”, “Ново време”, “Нов живот”, “Художник”, “Илюстрация Светлина”, “Ново общество”, “Съвременник”, “Художествена култура”, “Литературна беседа”, “Начало” и др. Създава списание „Нов път” (1907-1910) - теоретически орган на модернизма. Между 1904 и 1912 г. сътрудничи и на в. “Свободно слово” с есета, статии, къси разкази, приказки, художествени преводи. Редактира сп. “Барабан” (1909), сп. ”Бисери” (1911-1914), в. “Свободна мисъл за литература, театър, изкуство и критика” (1921). След войната взема участие в първото международно обединение на писателите “Кларте”, основано от Анри Барбюс. Съставя антологии - няколко тома “Вечеринки и утра” (т. І-ІV, 1903-1911; т. І-ІІ, 1930-1931), които съдържат сценки, декламации, монолози и пиеси. Съставя и първия по рода си в България сборник “Театър за малките” (1931); “Из чуждата книжнина” (1898), литературен сборник от преводни произведения; “Цветя от всички полета” (1910) - ”малки шедьоври из всемирната литература”; “Любовта пряко времената” (1926), “Любов и страдание” (1926). Съчинения: “Мамо, защо се бият хората” (1895), “Първата крачка” (разказ, 1896), “Навеяни мисли. Стихотворни мотиви” (1896, с псевдоним Оцеола), „Любов и мъка. Случайни стихове” (1899), „Първа стъпка” (разкази, 1898), “Драматически етюди” (1902), „Песни. Нови стихове” (1902), “Книгата и животът. Литературно-обществени бележки” (1902), „В мълчанието на нощта. Мозайки” (литератури статии, 1905), “Христо Ботев. Литературна мозайка” (1906),  „Книга за любовта и за жената” (1910), „Книга за театъра. Историко-теоретически и критически бележки” (1910), “Книга за любимата. Поеми в проза и стихове” (1914, 1919), “Градина на милувките. Мавританска касида” (1919), “Из най-хубавите любовни писма” (1919), “Целувки” (1919).


Публикации:


Поезия:

НАВЪН Е НОЩ/ брой 34 ноември 2011

МОЛБА/ брой 42 юли 2012

ДУШАТА НА ПОЕТА / брой 50 април 2013

САТИРИЧНИ СТИХОВЕ/ брой 87 септември 2016

НА МОЙТА ЛАМПА/ брой 108 юли 2018

ВИЙ СИТИ СТЕ…/ брой 110 октомври 2018

ЮНАК И ГОРА/ брой 113 януари 2019

НА РАБОТА!/ брой 114 февруари 2019

СВЕТЪТ НА ПОЕТА/ брой 121 октомври 2019


Проза:

ЯРЕБИЦАТА/ брой 112 декември 2018


Публицистика:

ТЕАТЪРЪТ/ брой 54 септември 2013

ТЕАТЪР И ЖИВОТ/ брой 57 декември 2013

ЗА ДИРЕКЦИЯТА НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР/ брой 60 март 2014


Преводи:

Кажимеж Пшерва Тетмайер - ЩАСТИЕ/ брой 57 декември 2013

Анри Барбюс - ПИСМО/ брой 121 октомври 2019

Александър Фьодоров - НИЙ ДНЕС ЩЕ ТЕГЛИМ ГЛАД И МОР…/ брой 121 октомври 2019


За Иван Ст. Андрейчин:

СРАМНО МЪЛЧАНИЕ!/ автор: Д-р Георги Ив. Бояджиев/ брой 93 март 2017

ИВ. СТ. АНДРЕЙЧИН ПОЧИНА/ автор: Д. Б. Митов/ брой 114 февруари 2019