ПЕСЕН
превод: Иван Ст. Андрейчин
Когато първи път
видях те аз, за миг
кат огън във гърди
сърцето ми пламна,
и мъчи го до днес
любовната тъга.
Дор до днешен ден
вседен и всякой час
за тебе мисля сал;
и нямам сили веч
за твоя дивен лик
да си не спомням аз.
Не мога в късна нощ
в небето аз откри
посред звездите там
макар едничка сал
на твоя поглед мил
прилика да е тя.
Във майски утрен час
по родните поля
не найдох аз цветя -
да могат като теб
със свойта красота
да ме омаят цял.
——————————
Славянска антология, 1910 г.
