ДУШАТА НА ПОЕТА
ДУШАТА НА ПОЕТА
Душата ми е пръсната по всички
Омайни кътове на земний шар, -
Жени, цветя, зари и птички
По нещичко от нея имат в дар.
И нейната неуловима песен
Ще чуйте вий неспирно да звучи
Ту в тъжний хор на дъжделива есен,
Ту в пролетните слънчеви лъчи.
Със зимната фъртуна тя ридае
И с птичките в гората пей, -
В ромона на дъжда все тя е,
Що в летен ден приспива ни, люлей.
Тя кара ви от треска да горите
Чрез дивний глас на хубава жена…
Кога ридания разпъват ви гърдите,
При вас е тя, там нейде отстрана!
Навред, където има красота.
Хармония, съзвучие и ритъм -
Душата ми е там… И по света
След нея аз кат сянка скитам. -
Защото тя е пръсната по всички
Чаровни кътове на земний шар, -
Зари, цветя, жени и птички
Си имат в нейний храм олтар!
ПРОЩАЛНО ПИСМО
Преди да тръгна аз в страна незнайна,
Сърдцето си и мъката безкрайна
На теб оставям само, моя мила.
За тоз товар, ако ти липсва сила.
Спомни си клетвата, която ти ми даде
Веднаж през чуден миг на нашите наслади…
Спомни си още ти, че аз те любя.
Живот по теб и младост ази губя,
Че скъпа е за мен едничка мисъл само -
Да минем земний път с теб рамо ний до рамо…
Със пълно от страдание сърдце
И с неизказана в душата си борба
Аз тръгвам веч - и в твоите ръце
Оставям моята и твоята съдба, -
А с себе си отнасям спомен мил,
Че страстно, нежно аз съм те любил…
И ако някога, във тих вечерен час,
До твоя слух достигне тайнствен глас
И мойто име ти прошъпне нежно, -
Да знаеш ти, че нейде по море безбрежно
Заспал съм аз съня на вечността
В коравите пригръдки на смъртта…
Душата ми тогаз в жалейна дреха
Ще се завърне пак над твойта стреха -
На твойта скръб да се откликне -
И в твойта стая тихо кат проникне,
Ще да разкрий крила над твоето легло
И върху нежно хубаво чело
Последната целувка ще положи -
И твоята тъга така ще уталожи…
ПЕСЕН НA ЖЕНATA
Обичам те, тъй както никога до тоя ден,
Не е обичала нито една девица;
Обичам те, тъй както вятъра студен
Обича топлий лъх на зрялата пшеница.
Аз диря те, тъй както сур елен,
Ранен опасно, дири лесний мрак, -
Тъй както воинът пленен
Из мрачната тъмница дири слънчов зрак.
Желая те, тъй както пътник морен
Капчица вода в безплодната пустиня…
Макар че твоята душа за мен е храм затворен,
Се пак за мен е тя едничката светиня.
Аз търся там завет, аз търся там подслон,
Кат птиченце в крайводните ракити -
И тръпна, свивам се, тъй както нежний клон
На плачуща върба от бурите сърдити.
И бягам аз от тебе, тъй както облаче крилато
Избягва лете слънчевия жар, -
Тъй както суха тръст край полско блато
Навежда се с ридание пред степния пожар.
Ти мой си… Но кога на твойта силна гръд
Почивам аз захласната, щастлива,
Надвесена над мен кат неизбежна смърт,
До ужас ме измъчва ревноста горчива…
Аз чувствувам, че ти си тъй далеч
И тъй си чужд на мойта женска слабост -
Че всеки миг аз казвам сбогом веч
На мойта жъдена, плашлива радост.
От твоите уста аз пия питие вълшебно.
Размесено със капчици отрова…
И тъй е сладко то, и тъй е то целебно.
Че всеки миг за смърт съм аз готова.
МИГ И ВЕЧНОСТ
Любовната наслада трае миг,
А мъката любовна цял живот,
При първия сърдечен вик
Ний влизаме в любовния хомот.
Забрава и измяна всякиму се пада,
Но ние вярваме все в вечната любов
Мъгла е лятна тя, любовната наслада,
А с мъка пълен е живота ни суров.
Безкрайно тежък е любовния хомот,
Но ний търпим и всяки мълком страда.
Любовната тъга трай цял живот,
Миг само трай любовната наслада.
Мечти и младост любовта изяда -
До гроба чак тя с нази си играй.
Кат бурята лети любовната наслада,
А мъката любовна влачи се безкрай.
