МОЛБА

Иван Андрейчин

МОЛБА

Ужасна нощ загуби моя ум,
и мойто щастие чер облак закри:
от нейния вървеж чаровни шум
не стига веч до мен… Сестри,
не знайте ли къде е тя?

Идете, о, сестри, идете я търсете,
търсете я и денем и нощя…
Узнайте я и тук я доведете:
аз искам я, аз страстно я желая -
за нея, да - за нея аз страдая…

Гласът й нека мойта самота
изново сладко да смути -
и тоя мрак, и тая тъмнота,
и облак чер, и мрачните нощи -
ще ги смени омайно светъл ден…

Идете, о, сестри, сторете го за мен!


МИГ И ВЕЧНОСТ

Любовната наслада трае миг,
а мъката любовна цял живот.
При първия сърдечен вик
ний влизаме в любовния хомот.

Забрава и измяна вскиму се пада,
но ние вярваме все в вечната любов.
Мъгла е лятна тя, любовната наслада,
а с мъка пълен е живота ни суров.

Безкрайно тежък е любовния хомот,
но ний търпим и всяки мълком страда.
Любовната тъга трай цял живо,
миг само трай любовната наслада.

Мечти и младост любовта изяда -
до гроба чак тя с нази си играй.
Кат бурята лети любовната наслада,
а мъката любовна влачи се безкрай.